Live 2 Tell

Google и за теб !

2008-09-04T18:00:00.023+03:00

Разбира се всеки знае за Google Earth,опростената поща Gmail, както и Google Reader който проверява вместо теб всичко ново в любимите сайтове.. По надолу ще споделя опита си екстрите които в бързината от кликане, забравяме да видим (или поне аз не съм забелязъл) откога се върти това съобщение:

Тъй като доста съм консервативен по отношение на постоянно обновяващите се версии на FireFox,

Opera и т.н. искам да споделя опита си с най-новият продукт а именно Google Chrome - новият Internet Browser! Реших да го изпробвам и бях доста песимистично настроен особено когато видях интелигентното му разпространение в дисковото ми пространство и цветната му иконка на десктопа.

Цъкнах два пъти и онемях ! Никога не съм виждал толкова приятен и опростен дизайн преди. Програмистите на Google Chrome са се постарали да оставят колкото се може повече място за съдържанието на страниците отколкото да похабяват и без това тясната височина

на екрана на лаптопа ми в излишни бутони и ленти. Въпреки че все още е бета версия,

браузъра може да вече да бъде свален от главната страница на Google. Подчертавам, че не знам как се държи във Виста и дали не спира аеро ефектите.

Когато се поразрових из работилницата на Google открих и Web Accelerator. Помислих си че това е поредната ненужна програмка за сваляне на файлове, но се оказа че напълно греша. Всъщност програмата спестява доста от времето за зареждане на страниците при сърфиране в интернет! Изключително полезна програмка когато използваш например уайрлеса на съседа от отсрещния блок или интернета ти е постоянно прецакан ! Иска ми се да имаше такива програмки в ерата на модемите..

За около 40 мин успях да спестя цели 3.5 минути, но докато напиша тези редове изминаха повече от 90мин total time.

Отделно Google предлагат и още много полезни онлайн решения, например когато използваме компютър, на който няма Word, Excel или PowerPoint, а трябва спешно да

направим интерактивна челна страница решението е Google Docs - цъкни тук

На последно място, но може би едно от най удобните

разработки за Google се нарича Gmail Drive. Създава

виртуален дял в My Computer с големина колкото един имейл акаунт от google (пространството непрекъснато расте с течение на времето и в момента е около 6.4 GB).

Копирането на файлове става толкова лесно колкото от Це в Де в зависимост от скоростта на интернета. Там може да слагате ценни документи, файлове и снимки като back up (след като се уверих че CD не са чак толкова надежни а сървърите на google са много по защитени от моят HDD, CD, USB or whatever)

Забравих да добавя че тази програмка не е на google но те пък нямат нищо против да използвате пощата им за нещо по интересно :)

link

Разкази в Картинки

2008-06-09T23:57:00.008+03:00

Въпреки че едва ли има някой, който не е посещавал Рилския Манастир, реших да се поразровя в световната мрежа и ако се разграничим от духовното му значение за нас, искам да споделя няколко интересни факти около националния парк "Рилски Манастир":
- 95 % от горите са с естествен произход, каквито почти не се срещат в Европа. Възрастта на дърветата е около 100 години, а на отделни екземпляри - до 300.
- Паркът съхранява елементи на флората от ледниковата епоха до наши дни. Той е един от най-значимите у нас центрове, в които възникват нови видове.
- Тук има по-голяма концентрация на редки и защитени видове растения и животни на по-малка територия отколкото в националните паркове "Пирин", "Рила" и "Централен Балкан".

Как да пътуваме на АвтоСтоп !

2008-05-25T20:23:00.008+03:00

Да пътуваш "на стоп" е едно от най-вълнуващите преживявания на пътя, но за да тръгнете се иска най-вече решителност и някои основни приготовления и знания.

1.Подготовка за път:

- Вземете карта " пътна мрежа на България " (3-4 лева), особено ако възнамерявате да пътувате и в бъдеще.

- Ограничете багажа си до минимум - не тръгвайте така сякаш отивате на края на света, една удобна раница е достатъчна да побере най-необходимите неща. Вземете си връхна дреха - не само ако стане студено но и в случай, че завали. Не забравяйте бутилка ВОДА, храна и хигиенизиращи кърпички ( не задължителни).

- Избегнете официалното облекло, изберете по-народни дрехи.

- Ако сте сами , Обадете се на приятел. Комбинацията "Момче и момиче" е най-печеливша, респективно "Момче - Момче " - най-лоша. Ако сте повече от 2ма, разделете се на групи - малко са тези които имат възможност и желание да возят цяла банда :)

- Документи. Пари - с повече дребни. Мобилен телефон.

- Тръгнето рано, по светло.

2.Избор на място:

- Първото нещо, което трябва да направите е да излезете извън града с градския транспорт-тук влизат в употреба предвидените дребни. Разбира се не махайте още от спирката, а се отдалчете надолу по пътя, където шофьорите няма да ви сбъркат, че си "викате такси". Стратегическите места са около табелите за обозначение "край на населено място", където колите все още карат с относително ниска скорост и могат да спрат навреме. (случвало ми се все пак да спирам кола движеща се с 220км/ч и дълго време я чаках да се върне на заден ход).
Изберете място което се вижда от далеч и дава възможност на шофьорите да ви забележат , преценят и решат дали да ви качат. Позиции след и в завой не са особено печеливши, защото шофьорите ще ви виждат буквално в последния момент, а и няма място за отбиване - създавате опасност от ПТП.

И не на последно място, уважавайте тези като вас, ако има други стопаджии, не ги прецаквайте - поздравете ги и застанете след тях, както си му е реда.

3. Тактика за спиране на МПС.

Основава се на два принципа:

- Оставете багажа си до вас, край пътя. Придайте си непринуден, ведър и честен вид - арогантността и вкиснатият вид изобщо не помагат. Откриите лицето си, махнете слънчевите очила и шапка. Така не само ще ви е по лесно да разбирате знаците на шофьорите, но им дава и възможност да ви преценят в движение.

- Положение на ръката - изпъната с уверен палец нагоре. Може и да махате като във филмите, но Увеличението на честотата не е във ваша полза. Подканвайте шофьорите отдалече, а в случай, че няма автомобили си почивайте.

4. Знаци на шофьорите:

- подминават ви с вдигнати ръце "не знам", означава "нямам място".

- посочват надолу (прилича на мръсен знак), означава "за тук съм, нямам намерение да пътувам до друг град".

- посочват с ръка наляво или надясно, означава в коя посока пътуват и в 99% от случайте не ви качват.

- всичко останало , подвикване, бипкане, нечисти помисли и усмивки не бива да ви стряска, дори и да сте момиче - простаците обичат да се изтъкват.

- мигач отдалече и намаляне на скоростта на МПС, означава само едно а именно: Успяхте!

5. Кой спира. Да се кача или не?

- Спират шофьори (българи и чужденци - турци, братските държави и тн..), които често пътуват, отворени, дружелюбни и приветливи хора. Тирове, Бусове са сред най-честите превозни средства, които спират.

- Дори и да ви подминат не се моткайте а бързо отидете до спрялото превозно средство и сами отворете предната врата без да чакате покана ( освен ако не са свалили стъклото дотогава). Кажете вашата посока, но не забравяйте все пак, че шанса да пътуват точно до вашата крайна цел е минимален. Затова попитайте докъде най-далеч можете да стигнете с превозното средство, къде може да ви остави за следващия стоп и ако ви устройва се качете. В случай на чужденец - покажете целта на пътната си картата.

Не забравяйте, че идеологията на автостопа е "да качиш някого с когото да си кажеш приказката, да не заспиш, по-бързо да мине времето и да направиш едно добро дело", затова по възможност се качвайте отпред. Така няма да притеснявате шофьора през цялото време да ви наблюдава в огледалото за задно виждане.

6. Тема на разговор.

Тук идва сконфузния момент как да завържем разговора. Бъдете спокоен и уверен, едва ли сте първия човек когото качват през живота. Като за начало може да започнете за къде пътува, откъде си, как е вървал автостопа и ще видите колко безгрижно ще мине времето ви. Избягвайте темите колко съм велик и как всички ви са в краката, колко много пари имате и тн. Отговаряйте уклончиво. Ако събеседника ви очевидно не е податлив на разговор, оставете топката в негови ръце - той да задава въпросите. По-малко от половината шофьори, понякога просто не им се говори и си мислят за техните си неща. Това не пречи да ви качат и направят добро дело нали. В такъв случай автокасетофона запълва мълчанието ;)

На добър път

P.S. Ще се радвам да споделите вашия опит на пътя както допълнителни съвети са добре дошли

Mtel Beach Masters

2008-05-24T21:51:00.019+03:00

Радвам се че най-накрая Мтел взеха нещата в свои ръце и изместиха нейде другаде тези цигански увеселителни съоражения на Главната в Пловдив и построиха истинска волейболна площадка с импровизирана сцена и трибуни ! Тук задължително всеки един строителен инженер би завидял на изкусното съчетание от елементите на конструкцията.

Естествено, бяха се погрижили с приятна и интересна програма за очите на зрителите, осигурявайки изключително пищни и/или потни участнички с оскъден спортен екип.

Всеки, който се е разкарвал в жегата на площада пред новия фонтан, знае каква жега се вихри на онова място ( и не мога да разбера защо точно там хората си уреждат срещите).

Имаше и осигурена музика която нон-стоп надуваше главите на зрителите. DJ-я доказа пред всички какъв глухар е! Но най-забавно беше решението на Организаторите да внедрят сред публиката танцьорки, които танцуваха през цялото време на едно място, сякаш са на супер лудо техно-парти. Забелязах че те бяха обект на по-висок интерес отколкото Волейбола.

По време на почивката между гейм-сетовете по терена тичаха момиченца, които подхвърляха рекламни червени фланелки към публиката и една от тях, със завидна усмивка някак си разбра, че съм на Мтел и ми подари една и на мен (за справка: брат ми е на Глобул и го пропуснаха :()

на Стоп !

2008-05-22T00:32:00.024+03:00

Предполагам има много хора които са пътували на "стоп" няма начин да не им се случвало нещо подобно в следния разказ...

Следвайки всички правила на "как да спрем кола на автостоп от първото махане", стоях на някоя от последните спирки (коя точно е последната? ) на раздрънканата линия номер 5 и махах цяла вечност без нито една кола да се престраши поне да намали...

... докато не спря един черен Голф 2-ка, двувратка със затъмнени прозроци и провлачена неидентифицирана чалга от (забележи!) пращяща касетка.

Навеждам се радостно към шофьора и зяпнах: Отвътре ме посрещна една зализана физиономия на младеж , облечена с такива модерни дрехи които само един циганин би носил : Изтърканите с орнаменти тъмно сини дънки, бяла ризка с избродирани някакви турбогъзарски шарки, вдигната яка и каубойски заострени крокодилски обувки. Естествено лицето не беше нещо друго а именно чист замазан циганин който ми вика през отворения прозорец:

- Ко става ве брато, ш'са качваш ли?

Викам си брейй, какво впечатление съм оставил в тоя щом минавам за брато!

Когато му казах за къде съм исренно се надявах да е за всякъде другаде но НЕ и за Пловдив !

- Е много ясно закъде другаде! - ми отговори той и си помислих край, тоя твърдо е решил да ме качи дори и да пътувам за Русе-Елхово-Кричим-Каквото е там! Представих си цялото пътуване като на лента, отвличане, бой, изнасилване?, продаден в Италия или пък донор на някого за някви смешни пари - например 1000 лева

( в такъв случай по добре му услужи)

Поколебах се, но се постарах бързо да се отърся от тия абсурдни мисли - какво пък толкова, сега ми се отдава възможността да разбера дали има господ и дали му пука за мен!

Мятам се вътре и отвътре се откри колоритната гледка - кожен мазен волан, 3 GSM-а пъхнати в някакви изкъртени ниши от таблото, модерни цигански висулки на огледалото за обратно виждане...

...и естествено изтърканото по-горе въпросно касетофонче, което като видях колко белези има веднага ми стана ясно че някога е принадлежало на нечия друга кола...

(докато сменя касетките)

Започна:

- Ти студентче ли си а? Къде живееш в Пловдив?

изобщо не ми хареса начина по който тръгна разговора ама тъкмо да му отговоря и единия от GSMите (ултра модерна Нокиа) звънна... и видимо раздразнен вдига

- Алооо ! Пристигна ли ма? А? Дааа ! Даа ма - В София съм, тука на центъра... Е к'во... Как да не ми вярваш ма, К'во искаш да се чува?!? Ама ай... - и й затвори телефона.

Седим слушаме парчетата ТОП 100 "цинга манга" и телефона пак звъни:

Алоооо - ама най-нагло - Алоооо... Мария (тук някви думи на гръцки повтаря едно и също ) и затваря.

Обаче телефона пак звъни и той ми вика:

(естествено че всички цигани викат)

- Ейй тоз глух ли е бе, дейба идиота к'во само ми звъни !- и вдига, пак на гръцки повтаря и обяснява, ония отсреща очевидно обаче нищо не му разбира и тариката се опитва да му обясни на каквито други езици знае :

- Мария La morte! Aалоооо Maria La Morte ! ALOOO ! Дед бе дед !

Караме си мълчаливи такива, какво пък има си проблеми момчето и изведнъж се замислих какво е това морте морте и какъв е тоя Грък които се занимава с Циганя?

Телефона пак звъни, но той не вдига, натиска газта.

И докато си стоя ми проблясна (нали тинейджърските години яко метъл) имаше една група Мортишън пък и дори компилация нещо си Морт! и се Сетих <Морт> = умрял!!

Помислих си, тия циганите, каквито са дори и да пречукат някой едва ли някои би им казал нещо още повече, че и полицията изобщо не се занимава с тях. Този сигурно е някой сводник, лъже маже там бедните момиченца, да проституират в Гърция..

Реших, я чакай да го подпитам:

- Абе ти как се реши да ме качиш а ? - с надеждата да изкопча неговите намерения, не може току така да ме е качил, трябва да има нещо!

- Аве брато карам аз, глеам готин пич, симпатяга мое си закъсал - (сигурно е гей! няма начин с тия крокодилски обувки) - Ама то в днешно време не знаеш кой качваш ! Може да те пребият и да те ограбят, има толкова много дето не ги знаеш какви са, качват се при тебе, откъде знаеш какво може да ти се случи ?!!

:x

Kylie Style !

2008-05-17T20:30:00.023+03:00

Влизам в Халите и естествено още от входа ме набелязаха онези момичета с досадните "добър ден, заповядайте" листовки. И този път както обикновенно ги подминах с бързо "не не благодаря" оправдание и доволен, че се измъквам една от тях ме догони:

- Ама чакайте не искате ли да спечелите билет за концерта на Кайли !

Е попълних едно талонче на Нокиа с мисълта че от тези глупави томболи за популяризиране на даден продукт никой не печели и...

... две седмици по късно едно учтиво момиче ми уреди среща в неделя с мацката вляво с един БИЛЕТ !!!! ;)

Задачка за Инженери

2008-05-17T00:32:00.010+03:00

Предупреждавам ви че е само за истински инженери така че аматьорите настрана.

Решението е ЛЕСНО с помоща на Google за необходимите стойности на водата, леда и оловото (keywords : lead, ice, water) и малка подсказка с илюстрацииката вляво.

Кръгъл оловен пръстен с диаметър D = 10 cm, дебелина H = 4 cm и елипсовиден отвор с диаметри D1 = 4 cm и D2 = 7 cm е замразен в леден куб. Какви трябва да са минималните размери на куба, за да НЕ потъва той във вода със стайна температура?

Рециклиране на отпадъци - натурално!

2007-09-25T00:40:00.006+03:00

Винаги съм се чудел кой хвърля всичките боклуци край канавките и въобще що за хора са тия дето нямат елементарно чувство за опазване не околната среда и понятие за екология. Е днес разбрах!

Това са:
1. Доцент на икономическите науки
2. Инженер на техническите науки
3. и дядо им – човек с има няма трето отделение но има необходимата механизация и компетентност породена от това че познава околностите което по-късно се оказва от съществено значение. Номер 3 командва 1 и 2.
Ако въобще някога някой се е чудел откъде се е пръкнал пък точно тук тоя боклук, да чете внимателно следващите редовете, понеже преспокойно може да напише дисертация по въпроса.

История на боклука:

Време : 1 Година – събиран грижливо но не вкъщи на специално място пред Входа или по-точно в мястото на съседа, който изглежда никога не идва да види какво е положението. Възпросният е най-вероятно починал или жив но и без това не му прави впечатление нарастващата купчина смет!

Разнообразие на боклука :найлони, флакони против мухи, мрежи, кости? лук яйца , от пиле мляко и всичко това заровено в Кравешка Тор!
На последното казвам: Евала !

Технология и Механизация на процеса : Разбира се Трактора марка Москвич, чисто новото ремарке и естествено келявите лопати. Едната е толкова тежка че след 2 минути работа имаш усещането че държиш в ръцете си двуметров стоманобетонен кол. Другата за сметка на това е последен модел от 96-та омазана до ушите в , извинявам се , лайна от обора!

Натоварихме набързо ремаркето , за съжаление нямаше много време да се наслаждавам на находките при всяка копка с ентусиазъмът на археолог току що открил стара гробница.
Качихме се на колата и тръгнахме, след едно кръстовище, няколко псувни от страна на другите шофьори и стотина метра кърски дупки спряхме край напоителния канал на селото!
Помислих си брей много бързо ! Сега какво в канала ли да го разтоварваме тоя боклук...

Не в канала ами на самият селски път ! Имаше огромни локви и в цялата тая кал с брат ми го разтоварихме на една голяма купчина колкото се може по-бързо, че “да не ни види някой“ какво правим.
Е да ама на последния курс се зададоха едни каруци които уж си приказваха по пътя, но по скоро крещяха като от лудницата. Е така е на село, хората са глухи !
И дай по бързо, ама не успяхме и си помислих хайдее ся ще извикат селския кмет.
Пък то тия понамалиха рекоха:
Еее браво бай Гиорги, най-накрая един съвестен човек да има в туй село бре, че да закърпва и “асфалтира“ пътя в тая кал!

Tехнология на строителството - ВИАС

2007-09-25T00:33:00.011+03:00

Вчера бях на изпит по Технология първа част. Пак замалко да ме наклеца тоя Дончев. Голямо гаднярче е.
Чудя се на колко години ли е ?

Сигурно към 60 – дори повече. Гледам го някакъв с костюмчето от 76-та, цайсите пожизнено наследство от дядо му, кръгли и огромни лупи, дружелюбно старче. Обаче само този, който е имал изпит при него го знае що за стока е.

Та тоя и оня ръководител катедра, Велев, са най-големите измекяри за мен – такова нещо не бях виждал досега. Имам чувството, че целия ВИАС им е крив и всички студенти там сме някъкви тъпанари които само ги занимават да ги изпитват. Айде , тоя Велев го преживях, пое го съвестта ми и го забравих. Ама Дончев е друго. Тоя ме къса два пъти преди това. И брои колко пъти се явяваш. Три пъти ако не успееш да го вземеш и те остранява от университета. А пък той нали е и декан по учебната дейност, кой ли ги слага такива цербери не знам, ще се погрижи лично при секретарките да те задраска от Главната Книга. И ме беше страх 2 години да се явявам докато следвах, поне докато завърша семестриално, тогава поне 5 години няма да са отишли напразно ако ме отстранят.

Бяхме събрали само такива като мене, дето се явяват за трети път и го чакаме в коридора да благоволи да дойде и да каже къде ще се проведе изпита. Имаше някакви от транспортното строителство, тия яко бяха назубрили всичко. Някакви кранове тъпотии, чак ме хвана страх за мен че нищо не знам. После разбрах че те взимат технологията наведнъж и са на друга схема. Дойдоха както винаги и ония двете, грозната и кльощавата.

Тия навсякъде заедно ходят на изпити и напоследък където и да се явя и те там. Ама те май само се явяват на изпитите а аз ги взимам. Ивката ме пита коя е за мене коя за него. Аз му разправям, че те вървят комплект навсякъде, не бива да ги разделя - така че да ги взима и двете. Та за тоя Бонбончев какви ли не истории не съм чувал как само се крие в канцеларията и се вре там където не му е работата. Първия път когато се явих при него ония като наизкараха пищовите и почнаха да го стрелят , без да се замислят кой е и какъв е – те дори не знаеха, иначе нямам друго обяснение. А той какво гледа, нищо. И естествено с моя смотан късмет , ми се паднаха някакви супер затънтени въпроси от рода на : Оразмеряване на Пълзящ Кофраж и технология на изпълнение; както и : Баланс и разпределение на земните маси. По-гадни въпроси просто не можаха да се паднат. Третия дори не го помня какъв беше май последния от конспекта. И гледам тая седнала отпред и стреля та се къса. Станах си и си тръгнах…

Следващия път отидох вече научил и учебника и какво: пърия беше лесен, втория универсален кофраж а третия избор на кран. Добре айди крановете не ми бяха много ясни , написах каквото знам, Универсалния кофраж го написах както е в учебника, а първия въпрос и него го написах – технологични карти алабала.
И като го изчаках да обядва и да дойде да ни доизпита – имаше една пред мен , тя каквото и да я пита – нищо не знаеше , ама я пусна мошенника.
Мен като ме почна, гледа книжката, гледа проекта, после прехвърли каквото бях писал и веднага като видя че за крановете малко съм писал започна да ме разпитва за тях. И аз какво да му кажа.. После взе да пита за циклограми и календарни графици – то това се учи чак в 5ти курс. Откъде да го знам тогава? Къв е тоя проект , аз откъде да знам че съм ти заверил…. И айди за 2 мин ме скъса.

Сега като се явявах, с лявата ръка теглих въпросите. 3, 17, 28. Универсален кофраж, охрана на труда и Изисквания за поставяне на армировката. Първи ме привика с кабинета и пак почна, какъв е тоя проект, каква е тая книжка. И отгоре на това изкара и някакъв нов конспект където 28 е съвсем друг въпрос. И ми обяснява , ми то като валутата , трябва по най-актуалния конспект… Уедрителната конзола въобще не била такава както и връзките !! И мрънка мрънка, едвам сдържах гнева си да го направя на две стотинки докато го налагам с учебника по технология. Ама така е, като зависиш от такива келеши, ще си мълчиш. – накрая 4.
Край приключих с част технология .

Американската Мечта ( втора част )

2007-09-25T00:24:00.007+03:00

Ocean City
Имаше много често авиошоута. Постоянно се чуваше тътена от двигателите на изтребителите. Ама само веднъж успях да мерна 3-4 самолета. Не е както тук , като почнат с номерата си да обикалят и по селата дори.
Като стана дума, винаги имаше хора кото летяха на парашути завързани за някоя яхта. Явно е голямо изживяване, дори една колежка (Ради) се беше качвала на такова нещо и било много страшно горе. Ама тя си ходи наплашена и без това. Според мен е голяма скука да те влачат във въздуха, може би си струва само да видиш акулите отгоре как сновят насам натам.Беше много светло там горе. Значи като отвориш вратата и ослепяваш за 3-4 минути. После започнахме да ходим със слънчевите очила. Отгоре се виждаше и басейна и всичките му там богаташчета - бабички и дядовци които се имат за голямата работа и само следят кой какво прави ама не могат да се сетят да погледнат нагоре. Точно от покрива започват терасите надолу и все се надничах да видя какво правят. Ей много любовници имаха тия. Охраната само за тях говореше – ей тоя, ей оня гледаш ли го на камерата - тенисистчета , лекарчета..

A имаше една пък по цял ден пушеше трева и се разнасяше из целия коридор чак до асансьорите и всички се чудеха , абе откъде мирише така. Бррр. Хахаха. То само на 3я-4я етаж. По-нагоре миришеше на манджи а още по-нагоре вече само на рози..

Американската Мечта ( първа част )

2007-09-24T23:07:00.008+03:00

Чудя се как да вмъкна някоя песен тук. Брей много лесно стана. Pink Floyd – Have a Cigar. Тя е много специална. Милсех си, че ако всеки човек има песен която да се отнася за него, то това е моята. Не защото свиря на китара или съм част от някоя банда. Харесва ми начина по който те убеждават, че можеш всичко стига да пожелаеш. Но трябва да играеш на ръба… Много често я слушах с Джеси по радиото The Shark! Когато я пускаха той винаги казваше - yeaaah you’re favourite a? Ей много забавен човек беше. Обожавах да си говоря с него. Има странно чувство за хумор , хулеше всички , смееше се гръмогласно и винаги имаше отговор за всичко, каквото и да го питаш, страшно убедителен дори когато и двамата знаем, че не е прав. А когато жена му се обаждаше ставаше като божа кравичка, и както по филмите съм си мислел че доста си измислят той всеки път преди да затвори телефона казваше I love you.. Дори на синовете си. Та с нетърпение чаках да стане сряда. Тогава само той беше там и знаех че по цял ден нищо няма да правим, защото няма кой да ни виси на главата и можем да си бърборим и лентяйстваме колкото си искаме. Ако влезнеше някой страничен човек да види що за аджеба работим там долу, скачахме и грабвахме най-близкия инструмент и веднага обръщахме темата - да да няма проблеми ще го направим така че да не се развали, аз ще ти помогна защото сам едва ли ще се справиш… Пък когато много се застоявахме се качвахме уж да проверим климатика на покрива , дали не е протекъл нещо. Там е с магнитен ключ, само ние можехме да влизаме. Имаше един голям надпис penthouse - Защо и аз не знам, винаги съм си мислел, че означава нещо тузарско, пък там всичко бръмчеше и беше нафъкано с тръби и машини…

Та като се качим горе гледахме Atlantic City, ееех , виждаха се всички казина по boardwalk-а, които се открояваха ясно от всичко друго. То дори като погледнеш натам само това виждаш – казината! Останалите неща като че ли не същестуваха. И знаеш че са пълни с богаташчета които от няма какво да правят и всичко им е омръзнало вече от това всичко да имаш играят на машинките като зомбита. Дрън дрън , дззр трлюлюлю.
Завиждах им в тоя град. Беше пълно със забавления и винаги се случваше нещо интересно – Доналд Тръмп ги омайваше всички с милионите си.

А в нашия град – нищо. Нъцки, дори напротив , имаше медийно затъмнение , каквото и да се случеше никой нищо не разбираше. Вестниците пишеха само глупости от рода на новата библиотека отвори врати , заповядайте. Скука! Много държаха на реда и престижа тия. Пълни противоположности са Аtlantic City и Ocean city, Греховния Град – пълен със забавления, концерти, наркотици, убийства, акули – липсващи крака, проститутки на главната улица, подскачащи негри, яки коли и Страшно Много Пари! Всичко е толкова излъскано и привлекателно, че се чувстваш най-големия късметлия на земята и ти си точно онзи , богоизбрания който досега всички са очаквали, да удари Джакпота и да грабнеш всички милиони само с едно движение на ръката…