Винаги съм се чудел кой хвърля всичките боклуци край канавките и въобще що за хора са тия дето нямат елементарно чувство за опазване не околната среда и понятие за екология. Е днес разбрах!
Това са:
1. Доцент на икономическите науки
2. Инженер на техническите науки
3. и дядо им – човек с има няма трето отделение но има необходимата механизация и компетентност породена от това че познава околностите което по-късно се оказва от съществено значение. Номер 3 командва 1 и 2.
Ако въобще някога някой се е чудел откъде се е пръкнал пък точно тук тоя боклук, да чете внимателно следващите редовете, понеже преспокойно може да напише дисертация по въпроса.
История на боклука:
Време : 1 Година – събиран грижливо но не вкъщи на специално място пред Входа или по-точно в мястото на съседа, който изглежда никога не идва да види какво е положението. Възпросният е най-вероятно починал или жив но и без това не му прави впечатление нарастващата купчина смет!
Разнообразие на боклука :найлони, флакони против мухи, мрежи, кости? лук яйца , от пиле мляко и всичко това заровено в Кравешка Тор!
На последното казвам: Евала !
Технология и Механизация на процеса : Разбира се Трактора марка Москвич, чисто новото ремарке и естествено келявите лопати. Едната е толкова тежка че след 2 минути работа имаш усещането че държиш в ръцете си двуметров стоманобетонен кол. Другата за сметка на това е последен модел от 96-та омазана до ушите в , извинявам се , лайна от обора!
Натоварихме набързо ремаркето , за съжаление нямаше много време да се наслаждавам на находките при всяка копка с ентусиазъмът на археолог току що открил стара гробница.
Качихме се на колата и тръгнахме, след едно кръстовище, няколко псувни от страна на другите шофьори и стотина метра кърски дупки спряхме край напоителния канал на селото!
Помислих си брей много бързо ! Сега какво в канала ли да го разтоварваме тоя боклук...
Не в канала ами на самият селски път ! Имаше огромни локви и в цялата тая кал с брат ми го разтоварихме на една голяма купчина колкото се може по-бързо, че “да не ни види някой“ какво правим.
Е да ама на последния курс се зададоха едни каруци които уж си приказваха по пътя, но по скоро крещяха като от лудницата. Е така е на село, хората са глухи !
И дай по бързо, ама не успяхме и си помислих хайдее ся ще извикат селския кмет.
Пък то тия понамалиха рекоха:
Еее браво бай Гиорги, най-накрая един съвестен човек да има в туй село бре, че да закърпва и “асфалтира“ пътя в тая кал!
Чети нататък… »
1. Доцент на икономическите науки
2. Инженер на техническите науки
3. и дядо им – човек с има няма трето отделение но има необходимата механизация и компетентност породена от това че познава околностите което по-късно се оказва от съществено значение. Номер 3 командва 1 и 2.
Ако въобще някога някой се е чудел откъде се е пръкнал пък точно тук тоя боклук, да чете внимателно следващите редовете, понеже преспокойно може да напише дисертация по въпроса.
История на боклука:
Време : 1 Година – събиран грижливо но не вкъщи на специално място пред Входа или по-точно в мястото на съседа, който изглежда никога не идва да види какво е положението. Възпросният е най-вероятно починал или жив но и без това не му прави впечатление нарастващата купчина смет!
Разнообразие на боклука :найлони, флакони против мухи, мрежи, кости? лук яйца , от пиле мляко и всичко това заровено в Кравешка Тор!
На последното казвам: Евала !
Технология и Механизация на процеса : Разбира се Трактора марка Москвич, чисто новото ремарке и естествено келявите лопати. Едната е толкова тежка че след 2 минути работа имаш усещането че държиш в ръцете си двуметров стоманобетонен кол. Другата за сметка на това е последен модел от 96-та омазана до ушите в , извинявам се , лайна от обора!
Натоварихме набързо ремаркето , за съжаление нямаше много време да се наслаждавам на находките при всяка копка с ентусиазъмът на археолог току що открил стара гробница.
Качихме се на колата и тръгнахме, след едно кръстовище, няколко псувни от страна на другите шофьори и стотина метра кърски дупки спряхме край напоителния канал на селото!
Помислих си брей много бързо ! Сега какво в канала ли да го разтоварваме тоя боклук...
Не в канала ами на самият селски път ! Имаше огромни локви и в цялата тая кал с брат ми го разтоварихме на една голяма купчина колкото се може по-бързо, че “да не ни види някой“ какво правим.
Е да ама на последния курс се зададоха едни каруци които уж си приказваха по пътя, но по скоро крещяха като от лудницата. Е така е на село, хората са глухи !
И дай по бързо, ама не успяхме и си помислих хайдее ся ще извикат селския кмет.
Пък то тия понамалиха рекоха:
Еее браво бай Гиорги, най-накрая един съвестен човек да има в туй село бре, че да закърпва и “асфалтира“ пътя в тая кал!
