Имаше много често авиошоута. Постоянно се чуваше тътена от двигателите на изтребителите. Ама само веднъж успях да мерна 3-4 самолета. Не е както тук , като почнат с номерата си да обикалят и по селата дори.
Като стана дума, винаги имаше хора кото летяха на парашути завързани за някоя яхта. Явно е голямо изживяване, дори една колежка (Ради) се беше качвала на такова нещо и било много страшно горе. Ама тя си ходи наплашена и без това. Според мен е голяма скука да те влачат във въздуха, може би си струва само да видиш акулите отгоре как сновят насам натам.Беше много светло там горе. Значи като отвориш вратата и ослепяваш за 3-4 минути. После започнахме да ходим със слънчевите очила. Отгоре се виждаше и басейна и всичките му там богаташчета - бабички и дядовци които се имат за голямата работа и само следят кой какво прави ама не могат да се сетят да погледнат нагоре. Точно от покрива започват терасите надолу и все се надничах да видя какво правят. Ей много любовници имаха тия. Охраната само за тях говореше – ей тоя, ей оня гледаш ли го на камерата - тенисистчета , лекарчета..
A имаше една пък по цял ден пушеше трева и се разнасяше из целия коридор чак до асансьорите и всички се чудеха , абе откъде мирише така. Бррр. Хахаха. То само на 3я-4я етаж. По-нагоре миришеше на манджи а още по-нагоре вече само на рози..
Показват се публикациите с етикет American Dream. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет American Dream. Показване на всички публикации
Американската Мечта ( втора част )
Ocean City
Етикети:
American Dream
Американската Мечта ( първа част )
Чудя се как да вмъкна някоя песен тук. Брей много лесно стана. Pink Floyd – Have a Cigar. Тя е много специална. Милсех си, че ако всеки човек има песен която да се отнася за него, то това е моята. Не защото свиря на китара или съм част от някоя банда. Харесва ми начина по който те убеждават, че можеш всичко стига да пожелаеш. Но трябва да играеш на ръба… Много често я слушах с Джеси по радиото The Shark! Когато я пускаха той винаги казваше - yeaaah you’re favourite a? Ей много забавен човек беше. Обожавах да си говоря с него. Има странно чувство за хумор , хулеше всички , смееше се гръмогласно и винаги имаше отговор за всичко, каквото и да го питаш, страшно убедителен дори когато и двамата знаем, че не е прав. А когато жена му се обаждаше ставаше като божа кравичка, и както по филмите съм си мислел че доста си измислят той всеки път преди да затвори телефона казваше I love you.. Дори на синовете си. Та с нетърпение чаках да стане сряда. Тогава само той беше там и знаех че по цял ден нищо няма да правим, защото няма кой да ни виси на главата и можем да си бърборим и лентяйстваме колкото си искаме. Ако влезнеше някой страничен човек да види що за аджеба работим там долу, скачахме и грабвахме най-близкия инструмент и веднага обръщахме темата - да да няма проблеми ще го направим така че да не се развали, аз ще ти помогна защото сам едва ли ще се справиш… Пък когато много се застоявахме се качвахме уж да проверим климатика на покрива , дали не е протекъл нещо. Там е с магнитен ключ, само ние можехме да влизаме. Имаше един голям надпис penthouse - Защо и аз не знам, винаги съм си мислел, че означава нещо тузарско, пък там всичко бръмчеше и беше нафъкано с тръби и машини…
Та като се качим горе гледахме Atlantic City, ееех , виждаха се всички казина по boardwalk-а, които се открояваха ясно от всичко друго. То дори като погледнеш натам само това виждаш – казината! Останалите неща като че ли не същестуваха. И знаеш че са пълни с богаташчета които от няма какво да правят и всичко им е омръзнало вече от това всичко да имаш играят на машинките като зомбита. Дрън дрън , дззр трлюлюлю.
Завиждах им в тоя град. Беше пълно със забавления и винаги се случваше нещо интересно – Доналд Тръмп ги омайваше всички с милионите си.
А в нашия град – нищо. Нъцки, дори напротив , имаше медийно затъмнение , каквото и да се случеше никой нищо не разбираше. Вестниците пишеха само глупости от рода на новата библиотека отвори врати , заповядайте. Скука! Много държаха на реда и престижа тия. Пълни противоположности са Аtlantic City и Ocean city, Греховния Град – пълен със забавления, концерти, наркотици, убийства, акули – липсващи крака, проститутки на главната улица, подскачащи негри, яки коли и Страшно Много Пари! Всичко е толкова излъскано и привлекателно, че се чувстваш най-големия късметлия на земята и ти си точно онзи , богоизбрания който досега всички са очаквали, да удари Джакпота и да грабнеш всички милиони само с едно движение на ръката…
Чети нататък… »
Та като се качим горе гледахме Atlantic City, ееех , виждаха се всички казина по boardwalk-а, които се открояваха ясно от всичко друго. То дори като погледнеш натам само това виждаш – казината! Останалите неща като че ли не същестуваха. И знаеш че са пълни с богаташчета които от няма какво да правят и всичко им е омръзнало вече от това всичко да имаш играят на машинките като зомбита. Дрън дрън , дззр трлюлюлю.
Завиждах им в тоя град. Беше пълно със забавления и винаги се случваше нещо интересно – Доналд Тръмп ги омайваше всички с милионите си.
А в нашия град – нищо. Нъцки, дори напротив , имаше медийно затъмнение , каквото и да се случеше никой нищо не разбираше. Вестниците пишеха само глупости от рода на новата библиотека отвори врати , заповядайте. Скука! Много държаха на реда и престижа тия. Пълни противоположности са Аtlantic City и Ocean city, Греховния Град – пълен със забавления, концерти, наркотици, убийства, акули – липсващи крака, проститутки на главната улица, подскачащи негри, яки коли и Страшно Много Пари! Всичко е толкова излъскано и привлекателно, че се чувстваш най-големия късметлия на земята и ти си точно онзи , богоизбрания който досега всички са очаквали, да удари Джакпота и да грабнеш всички милиони само с едно движение на ръката…
Етикети:
American Dream
Абонамент за:
Публикации (Atom)